GPS точка: 42.24048,23.326х. Пионерска и долна станция на лифта – Място за паркиране
GPS точка: 42.19532,23.31685Езерен връх - Северна стена (Езерния лед)
Вид катерене: * традалпийсколедено
Дължина: 300 м м
Терен: Гранит
Ориентация: N
Подход: 40 мин, 250 м денивелация
Разстояние от София: 96 км
Вл. Владов
Вл. Владов
Северната стена на Езерния връх през лятото Сн. Н. Петков
Общ вид на трите натекли с лед езика Сн. Виктор Стефанов
Скално-ледения масив над езерото Близнака с пътя на достигане до него. Снимка и схема: Николай Петков
Дължина: 300 м м
Терен: Гранит
Ориентация: N
Подход: 40 мин, 250 м денивелация
Разстояние от София: 96 км
Северната стена на Езерния връх, 2544 м, (Езерният лед) е стената намираща се непосредствено над езерото Близнака и затваря планинския циркус вдясно от връх Харамията. Тя се спуска в близост до седловината Раздела, от лявата част на билото на Езерния връх (или т.н. Ляв Езерен връх), погледнато от езерото Близнака, т.е. наляво от улея спускащ се от ез. Сълзата, 2535 м – най-високото от Седемте езера.
Тази стена е уникална за България, защото е комбинация от лед, сняг и скала с твърде голяма дължина и на голяма надморска височина.
През зимата замръзват три ледени езика, дълги по 2-3 въжета (вероятно се стича вода от езеро Сълзата). Те се формират по различен начин в зависимост от годината. Над тях стената е с алпийски характер, редуват се стръмни снежни склонове и скални стени. Предимство е, че ледовете се запазват до късна зима, защото са на приблизително 2500 метра надморска височина.
Стената условно може да се раздели на три части – лдовете, след това снежно поле с дължина около 80 м (лавиноопасно!), и скален пояс в горната част. Той е е съставен от гранит подобен на Комините и Резньовете на Витоша. На стената винаги е много студено поради височината, леда, изложението и турболентните потоци. Лавиноопасни са както подходът, така участъци по самата стена и слизането (връщането) от нея.
Общ вид на трите натекли с лед езика Сн. Виктор СтефановМястото се посещава предимно през зимата с цел катерене и не се препоръчва за неподготвени и неекипирани добре свръзки, има висока и постоянна лавинна опасност, много ниски температури, ледопади, каменопади, силни ветрове, възможност от изгубване след излизане от туровете, затруднено на места осигуряване.
Стената с ледовете се вижда добре от южните прозорци на х. Рилски езера. Тя се явява и най-удобен изходен пункт, тъй като е достъпна със седалков лифт от хижа Пионерска и е отворена през цялата година.
До х. Пионерска, GPS 42.24423N 23.32361E, 1520 м.н.в., се достига по хубав асфалтов път от гр. Сепарева баня, 15 км, през летовище Паничище. Пътят се разчиства през зимата. От гр. София до хижата са ок. 80 км. Тук има паркинг, както и в близост до долната лифтова станция, която е на 500 м в югоизточна посока.
Хижа Рилски езера, GPS 42.22N 23.3215E, 2150 м.н.в., се достига от хижа Пионерска с лифт (18 лева в двете посоки) или пеша за 1 ч 30 мин по хубава пътека, 630 м денивелация. Хижата представлява пететажна масивна сграда с капацитет 135 места в стаи с по 2, 3, 4, 6, 7 легла и няколко общи спални помещения. Най-евтината нощувка е 23 лева на човек в общите помещения. Има WiFi и всички други удобства.
От х. Рилски езера за 25 минути се достига до хижа Седемте езера. Тя е разположена край североизточния бряг на Рибното езеро. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 92 места с външни санитарни възли, електричество от генератор. През зимата рядко има хижар.
От хижата по дясната маркировка, покрай заслон (горски пункт, не приема посетители), се стига до езерото Близнака. Езерото през зимата е замръзнало и се прекосява. Като се прекоси, трябва да се подходи по стръмния склон към леда леко вляво, а не централно под него, за да се избегне лавинната опасност и опасността от падащи снежни маси от кулоарите нагоре по стената. От хижата 15 минути през лятото, а през зимата е в зависимост от снежните условия.
От края на маршрутите – на рапели по стената, по зимният път от х.Ив.Вазов или през лавиноопасната лятна пътека през езерата Окото и Бъбрека.
Тази интересна стена дълго не е забелязвана от алпинистите като обект за зимно катерене.
Първите данни за изкачвания са от 1996 година. Тогава Христо Христов и Мишо Михайлов изкатерват за първи път най-левия лед. През следващата година Христо Христов, Янка Христова и Свилен Делчев изкатерват най-десния лед. През зимата на 2002/2003 г. поради добро стечение на метеорологичните условия има силно обледеняване не само в долната, но и в средната част на стената. Тогава през декември за първи път през средния лед до горе на стената преминават Иван Грозданов – Сегмента и Владимир Владов.
Владимир Владов, Николай Петков, Христо Христов и др.